БОЖЕСТВЕНИТЕ КЕДРИ

Date: 2 Feb 2011 Comments: 0

Великолепието и магичната сила на това дърво вълнуват хората от векове. Легендата разказва , че Адам  донесъл на Земята, семена от божествените дървета , които растяли в Рая, а това били бор , кипарис и кедър. Необикновенната сила на това дърво е описана в романа на руския автор Владимип Мегре, „Анастасия-Звънящият кедър”. Романът се базира на теорията за необикновенната енергия , която излъчват тези дървета. Много хора възприемат кедрите като катализатори на космическата енергия, уловена от хилядите иглички тя преминава в дървото, трансформира се и оказва положително въздействие на човека.Къде се пресича истината и човешкото въображение , не може точно да се каже, но безспорен е факта , че в Сибир това дърво е неизменна част от съществуването на живеещите там хора. Тук е момента да спомена , че така наречения Сибирски кедър е вид бор-Pinus sibirica.

Сибирският кедър расте в екологично чисти горски масиви в Западен Сибир, Алтай и Урал. Дълголетникът живее до 550 години. Цялото дърво има висока степен на фитонцидност-способност да унищожава вредни бактерии и вируси. Въздухът в Сибирските кедрови гори е практически стерилен. Вредните насекоми , като комари и кърлежи избягват дори и малко парченце кедър. Един хектар от кедрова гора за 24 часа отделя повече от 30 кг  органични вешества, които имат огромна бактерицидна сила. По мнение на специалистите това количество е достатъчно за прочистване и обеззаразяване на въздуха в един средно голям  град. Всички части на Кедъра имат високоефективни лечебни вещества. Игличките на сибирския кедър съдържат витамин С , като количеството му е сравнимо с това в цитрусовите плодове. Особенно лечебна е смолата , която народа нарича живица. Тя е мека и ароматна като балсам, употребявана е за лечение на рани и възпаления. В миналото с нея са лекували дори и гангрена. Приемана вътрешно тя благоприятно повлиява заболявания на дихателната, храносмилателна  и сърдечно-съдова система. Камфорът, добиван от кедрова смола се използва при лечение заболяванията на нервната система. Той влиза в състава на много съвременни лекарствени препарати, в това число и стимулиращи работата на нервите. Безценно богатство са семената на кедъра за които казват , че съдържат всички необходими хранителни вещества за човека. За това Сибирския кедър е основен източник за препитание на местните жители.

Кедровата дървесина е изключително ценна. Тя е много красива, има приятна «кадифена» текстура и нежен аромат.  Плътна, еднородна, отлично запазва температурата, не се нуждае от обработка с химически вещества и  изключително дълготрайна. Изделията от кедрова дървесина са изключително ценни , защото са екологично чисти и имат благоприятно въздействие върху човешкия организъм.Сечта,обаче на тези дървета е строго ограничена.

За кедъра като дендрологичен вид:

Кедрите , на латински Cedrus,са род иглолистни дървета от сем. Борови Pinaceae . Произхождат от планините на западните Хималаи и Средиземноморския регион. Разпространени са  на височина 1500-3200 метра в Хималаите и 1000-2200 метра по Средиземноморието.

Ливанският кедърCedrus libani е вид кедър, специфичен за планините от средиземноморския район. Той е вечнозелено иглолистно дърво, което достига до 40 м. височина и до 2,5 м. диаметър на стъблото. Короната му е конична в първите години от израстването, като с напредването на възрастта му става все по-разклонена.Иглиците са твърди,дълги ог 1,5см. до 3,5см. Цветът им е тъмно зелен,но има декоративни форми със сребристо сив цвят.

Дървесината е без смола и с много ценни качества. Саркофагът на египетския фараон Тутангамон е изработен от дървесина на Ливански кедър. В продължение на 3200 години , той се е запазил без да промени качествата си. Дървен материал от Ливански кедър е използван при строителството на двореца на цар Соломон, а също и при Храма на Аполон в Атина ,Храма на Диана в Ефес.

Ливанският кедър се среща в Ливан, западна Сирия и в северните, и централни части на Турция. Изображение на Ливански кедър има на знамето и герба на Ливан и е един от символите на тази страна. Някога тези достолепни дървета са покривали обширни територии от Ливан. Сега могат да се видят в Северен Ливан, в района на Бешар.Останали са около 400 дървета на възраст 1200-2000 години.

В България, Ливанския кедър се отглежда като декоративно дърво в парковете по Черноморието.

Хималайският кедър-Cedrus deodara е разпространен в планините на Афганистан и Северните Хималаи на височина 1000-4000м   н.в. Развива повърхностна коренова система и  поради това често страда от ветровали. В сравнение с другите видове кедри е по-взискателен към почвените условия. Страда както от преовлажнени , така и от сухи варовити почви. Подходящ е за отглеждане в по-топлите райони на страната-Черноморието и поречието на река Струма. В останалите части на България страда от ранните есенни застудявания, поради по-дългия си вегетационен период. Хималайският кедър- се различава от ливанския кедър по дължината на иглиците. Те са тънки, меки, с еднаква дължина – около 4-5 см и сребристосива до синьозелена окраска.

Младите клонки са увиснали и силно окосмени. Шишарките са яйцевидни 7-10 см, черно-кафяви, изправени по клонките. Известни са няколко селекционирани декоративни форми. Атрактивни са форма Pendula – с плачеща корона и Aurea – със златисто жълто оцветяване на иглиците.

Атласки кедър-Cedrus atlantica- Иглолистно дърво със сребристо сива, широко конусовидна корона. Иглиците са дълги до 2,5см.,а шишарките цилиндрично яйцевидни, светло кафяви, дълги 5-6см. и широки 4 см. Достига до 40м височина. Може да вирее на сухи варовити терени, но страда от  ниски температури. Под -18 градуса измръзва. Предимство е , че успешно се развива в замърсена градска среда.

Атлаският кедър е естествено разпространен в Атласките планини на Алжир и Мароко, в Северна Африка. Създадени са и множество декоративни форми- „Glauca”- със сребристо сиви иглици, ,,Glauca pendula”- сребристо сиво оцветяване ,плачеща форма на короната, ,,Aurea” със златисто жълти иглички.

Широко е застъпен в озеленяването по Черноморието. Създадени са масови насаждения, не само в парковете , а и извън градовете , където образува защитни пояси. Изключително ценно парково дърво с широко приложение. Декоративните форми присъстват, като еденично засадени дървета.

Автор : Ландшафтен архитект – Надежда Харизанова

Leave a Reply