Покривно озеленяване ( покривни градини )

Date: 5 Jan 2011 Comments: 0

Първите покривни градини са били създадени във Вавилонската империя . Легендата разказва за  царица Семирамида , която донесла растения от родните си места и ги засадила   в големи отвори по терасите на двореца. Водата за тези градини се доставяла по сложна водозахранваща система. Това древно инженерно съоръжение заслужено се нарежда като едно от седемте чудеса на света и е доказателство, хората са почитали природата още от най-древни  времена.

Днес повече от всякога  се цени и малкото зелено пространство останало в бетонната джунгла . Много е трудно в центъра на големите градове , където имотите са най-скъпи , да се отдели площ за озеленяване.  За това в тези терени най-удачно е да се  развият алтернативни  зелени пространства. Покривните градини са нещо обичайно за градовете на САЩ , Япония , Германия и   много други  страни. В Ню йорк , най скъпо струващите имоти са така наречените „пентхаус”- малки къщи , разположени на покрива на големите сгради ,  оградени от зеленина. Броят на реализирани подобни проекти значително нараства , защото тези имоти се продават най-скъпо.

С най-висока стойнаст са оценявани екологичните сгради, предоставящи на обитателите си здравословна жилищна среда , същевременно осигуряващи нисък разход на енергия за отопление и охлаждане. Когато сградата е с озеленена покривна повърхност, това носи редица предимства. На първо място е енергийната ефективност. Почвените пластове са много добра изолация. Разположените на покрива вегетативни пластове , имат способността да редуцират  нагряването на повърхността на сградите. Растенията повишават влажността на въздуха, което също допринася за понижаването на температурата , в резултат на това се снижават разходите за охлаждане на сградата.   От друга страна през зимата значително се намаляват разходите за отопление , поради по-добрата изолация. Озеленените покриви имат редица икономически предимства: по-дълъг живот на хидроизолацията , по-голяма енергийна ефективност – средства , които се връщат в последствие..

През последните години сме свидетели на неконтролираното разрастване на трафика в по-големите градове. Това довежда до силно влошаване на качеството на въздуха-увеличаване на  вредните емисии и високо съдържание на прах. Тази тенденция е особенно обезпокоителна и един от начините за справяне с проблема  е постигане на повече зелени площи.  Доказано е ,че зеленината фиксира финния прах , йонизира и овлажнява въздуха , абсорбира вредните  газове.      Покривното и фасадното озеленяване оказват положително въздействие и върху звукоизолацията на сградите. Значително се намалява шума и вибрациите, когато около сградата има растителност, като този ефект е най-вече при фасадното озеленяване.

Зелените покриви могат да задържат огромно количество дъждовна вода. При неозеленен покрив  дъждовната вода се отвежда веднага  , а озеленения задържа 70% от дъждовната вода. Това повишава изпарението на вода от листната маса и увеличава влажността на въздуха.

Дизайнът на покривните градини и естетическото им въздействие , трябва да е съобразен със стилистиката на сградата. Покривната градина е част от нея и  не трябва да се разглежда самостоятелно , а като допълнение към архитектурния облик на сградата. Доброто взаимодействие между архитекта  и ландшафтния архитект е решаващо за успеха на това начинание.

Ползите от изграждането на покривни градини са доказани във времето. Те са част от архитектурата в големите градове още от 70-те години на миналия век. В много европейски страни , изграждането на покривни градини е регламентирано от законодателството и подпомагано от  държавата. Например в Германия се предлага финансова помощ за изграждане на покривно озеленяване. В Швейцария е задължително изграждането на тънкослойно покривно озеленяване на плоските покриви.

В България изграждането на покривно озеленяване е все още слабо застъпено, но със сигурност ще продължава да се развива. Икономически е по-изгодно задължителното озеленяване към всеки обект, да се осъществи по този начин. Така инвеститорите печелят повече застроена площ. Важно е предварителното планиране , отразено във всички етапи на проектирането. Залагането на покривно озеленяване в архитектурния проект  е съпътствано от конструктивен проект , където се взима под внимание товара на земната маса и растенията. Ландшафтния архитект създава дизайна на покривната градина , определя видовете растения и начина им на засаждане.

Според това какви растения ще изполваме различаваме два типа покривно озеленяване: екстензивно и интензивно. Първия тип включва покривни градини , които не се ползват  и достъпа до тях е ограничен.При тях вегетативния слой е тънък, не повече от  20-30 см.  Растенията в този случай са такива, които не изискват интензивно поддържане. Те трябва да  издържат на слънчево греене и да се поливат от атмосферните води. В този случай седумите, декоративните треви и перенни растения са най-подходящи.

Интерес представляват покривните градини с интензивно използване. Те могат да бъдат тераси на заведения , зони за социални контакти , кътове за отмора сред зеленина. При този случай   озеленяването включва използване на  дървета , храсти , сезонни и перенни растения.  Почвеният пласт е с доста по-голяма дълбочина, за дърветата той е  около 70-80 см. Много е важно проектът да се съгласува с инженер конструктора на сградата , за да се определят възможните места за засаждане на  дървета.

Дърветата  които се използват , трябва да са с плитка коренова система , обикновенно това са декоративни форми , които са с по-малка височина .Най-подходящи са различните видове иглолистни храсти , вечно зелени растения, които са с различен оттенък на листната маса-сребристо сини , смарагдово зелени и златно жълти. Те създават колорит и настроение през всички сезони. Неподходящо е използването на растения с агресивна коренова система , например като бамбука. При покривното озеленяване , трябва да се има впредвид, че растенията са

изложени на по-тежки метеорологични условия. На покрива на сградите вятъра е по-силен и слънчевото греене по-интензивно. Растенията трябва да бъдат устойчиви както на по-ниски , така и на по-високи температури.  За да се подсигури тяхната приспособимост към по-тежки условия е необходимо да се полагат оптимални грижи. Най-важно е да има качествено поливане. При всички случаи се препоръчва изграждане на автоматизирана поливна система, като към нея се включва резервоар за събиране на дъждовна вода. Поливната система е интелигентно и икономично решение за поддръжка на растителността.

Растителни видове подходящи при покривно озеленяване са всички видове седуми, юниперуси, декоративни треви устойчиви на засушаване, като фестука,карекс, кортадерия. От дървесните видове много подходящи са Betula pendula “Yongii”, Morus alba “Penula”, Acer platanoides “Globosum” и др.

Ландшафтен архитект:  Надежда Харизанова

Leave a Reply